Последиците от пластмасовия бум

Рискове и решения на проблема със замърсяването с пластмаса

Съвременният живот е невъзможен без пластмаса. Лек, удобен, издръжлив, стерилен и евтин – удобството на този материал му е проправил път във всяка сфера на нашето общество. Станали сме зависими от пластмасата до такава степен, че от изначално произведени 2 милиона тона през 1950г. през 2015г сме стигнали до производството на 380 милиона тона. В резултат са налице тревожни последици:

  • От 1950г. до днес са произведени 9,1 млрд. тона пластмаса, от които 7 млрд. тона вече не се използват.
  • Само 9% са били рециклирани, 12% – изгорени, а останалите 5,5 млрд. тона пластмасови отпадъци са на сушата и във водата.
  • Само през последните 10 години сме произвели повече пластмаса, отколкото през целия минал век.
  • Всяка година средно 8 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в моретата и океаните.
  • Ако не обърнем тази тенденция, до 2050г. в океаните ще има повече пластмаса отколкото риба.

Същевременно, вследствие на всички ползи от употребата на пластмаса, се предвижда да удвоим производството й в рамките на идните 20 години. Превръщаме ли се в пластмасова планета, в какво се изразява проблемът с пластмасовите отпадъци и какви са възможните решения – научете в текста по-долу.

Пластмаса за еднократна употреба и микропластмаса

Половината от цялата произведена пластмаса е за еднократна употреба и се изхвърля веднага след това. В световен мащаб всяка минута се купуват и изхвърлят:

  • 1 милион торбички
  • 1 милион пластмасови бутилки за напитки

Генерираме огромни количества отпадъци, които остават с нас за по-дълго, отколкото можем да си представим. Поради високата си молекулна стабилност пластмасите се раздробяват много бавно и никога не изчезват напълно. Времето за разграждане на една-единствена пластмасова бутилка е от 500 до 1 000 години! Когато отпадъците попаднат в морето, се разпадат на много малки частици – микропластмаса, която се носи от теченията, става храна на морските обитатели и прониква и в човешкия организъм.

Друг източник на микропластмаса са днес широко разпространените синтетични текстили. Годишно в отпадните води на Европа попадат около 30 000 тона синтетични влакна, които замърсяват реките и моретата. Микропластмаса се намира и в някои видове козметика – душ гел, маски за лице и паста за зъби.

Пристрастяването ни към пластмасата води до сериозна заплаха за околната среда и за човешкото здраве:

  • Изследване от 2017г. на „Грийнпийс“ България установи, че замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света.
  • Изследване от 2018г. на „Грийнпийс“ Източна Азия, в което участва и България, сочи, че в над 90% от солта има микропластмаси.

Пластмасови отпадъци около и вътре в нас

Проучване на медицинския университет във Виена изследва осем участници от Европа, Япония и Русия и откри микропластмаса в храносмилателната система на всеки от тях. На тази база учените предполагат, че над 50% от хората по света имат малки пластмасови частици в тялото си. Установили са, че най-малките микропластмаси могат да навлязат в кръвообращението, лимфната система и дори да достигнат до черния дроб. Необходими са допълнителни изследвания, за да знаем със сигурност какви са последиците за човешкото здраве, но от сега е ясно, че пластмасовите частици в червата могат да отделят токсични химикали. Всички изследвани участници са били в досег с пластмаса: консумирали са храна, обвита в пластмаса, пили са от пластмасови бутилки, шестима от групата са яли риба. Предишни изследвания в Америка са доказали наличието на микропластмаса в чешмяната вода, както и в редица марки бутилирана минерална вода и бира.

Много учени се занимават с влиянието на пластмасовите опаковки върху човешкия организъм. Изследване в Харвард доказва, че консумирането на храни и напитки, съхранявани в пластмасови опаковки, повишава с повече от 2/3 съдържанието на вещества в организма, влияещи върху половите хормони. Бисфенол-А (BPA) e химикал в класическите пластмасови опаковки, в покритието на алуминиевите съдове, на металните консерви и др., чийто ефект наподобява този на женския хормон естроген. Други изследвания установяват, че попаднал в организма, Бисфенол-А (BPA) може да доведе до сърдечносъдови и кожни заболявания, безплодие, рак на простатата, рак на маточната шийка, понижен имунитет, склонност към затлъстяване, по-ранно полово съзряване при подрастващите и още ред неприятни изменения. Членовете на Европейския парламент отхвърлиха поисканата от Франция пълна забрана на BPA в хранителната промишленост, но въведоха по-строги ограничения при използването му. Европейската комисия публикува изменен регламент относно употребата на бисфенол А в контакт с храни, който слага допустим лимит от макс. 0,05 мг BPA на 1 кг храна.

Внимавайте и при употребата на пластмасови изделия за многократна употреба. Надписът „Безопасно за печене в микровълнова фурна“ означава, че съдовете няма да се разтопят или напукат при излагане на електромагнитно лъчение. Няма гаранция обаче, че нагорещената пластмаса няма да изпусне химикали в храната. В никакъв случай не трябва да се съхранява зимнина в съдове, които не са предназначени за хранителни продукти. Пластмасови опаковки не е препоръчително да се използват за горещи напитки. Много родители затоплят млякото на бебетата направо в пластмасовите шишета, което води до проникване на химикали в течността.

На всяка пластмасова опаковка ще видите с дребен шрифт идентификационен код с номер от 1 до 7. При някои продукти е изписан и на етикета. Избягвайте следните видове пластмаса:

  • Номер 3 – PVC – използва се често за опаковане на месо, съдържа омекотители, наречени фталати, имат ефекти върху хормоналната система. При производство и изгаряне PVC изпуска диоксин, който е потенциален канцероген.
  • Номер 6 – PS – Пенообразна пластмаса, използвана за чаши и кутии за готова храна. Може да отделя в храната молекули стирен, който също са потенциалено канцерогенни.
  • Номер 7 – PC – Пластмасите на основата на поликарбонатите съдържат бисфенол-А. Бебешките бутилки и консервите за храна, направени от този материал, трябва да бъдат избягвани.

Решения на проблема с пластмасата

Всички тези тревожни тенденции мотивират правителствата да вземат мерки. Законодателите на Европейския съюз решиха да забранят пластмасовите изделия за еднократна употреба и да възложат по-голяма отговорност на производителите да рециклират продукцията си. Според предложението на Европейската комисия в забранения списък са включени пластмасови чинии, вилици, ножове, лъжици, сламки, клечки за уши, декорация за напитки и пръчки за балони. Впоследствие бяха добавени тънки пластмасови торбички, продукти от биоразградима пластмаса и опаковки за бързо хранене. Изисква се и намаляване на опаковките за еднократна употреба за бургери, плодове и зеленчуци, десерти и сладолед до 2025г. Държавите членки ще бъдат задължени да рециклират 90% от пластмасовите бутилки до 2025 г., а производителите – да помагат за покриване на разходите за управление на отпадъците. Това безспорно е крачка в правилната посока, но за решаване на проблема с пластмасата е необходим глобален подход, който да включва и развиващите се икономики в Азия (понастоящем най-големият замърсител с пластмаса).

Освен правителствата, голяма част от бизнеса също е съпричастен с опитите да се намали замърсяването с пластмаса. Все повече се предлагат преизползваеми алтернативи на най-големите замърсители – шишета, чаши, сламки, торбички. Не във всички случаи обаче е възможна замяна. В областта на медицината например, пластмасата гарантира хигиена. Пластмасовото фолио пък е начин да съхраняваме храната по-дълго и да не допринасяме за друг основен проблем – огромните количества изхвърлена храна (само в САЩ ежедневно се изхвърлят 150 000 тона храна).

Много неправителствени организации се занимават с почистването на океаните и плажовете от пластмаса. The Ocean Cleanup е сред най-обещаващите инициативи за момента. Екипът усъвършенства  иновативна си технология, която работи с океанските течения, за да събере отпадъците. Очакванията са до пет години да успеят да съберат половината от голямото тихоокеанско петно от боклук (т.нар. „Pacific Garbage Patch”, с размер три пъти колкото Франция, тежест от 87 хиляди тона и нарастваща плътност). Предстои да видим дали инициативата ще има успех. Дори проекти като този да успеят да помогнат за почистването на вече съществуващото замърсяване, това няма да реши въпроса с ежедневното производство на нови и нови количества пластмаса.

Затова е необходим нов подход при производството – такъв, при който не се генерират отпадъци. Конкурсът New Plastics Economy Innovation Prize приканва продуктови дизайнери и научни работници да преосмислят видовете пластмасови опаковки. Първата група участници се занимава с кръгов дизайн. Задачата им е да намерят устойчиви алтернативи на предмети като шишенца за шампоан, найлонови опаковки, сламки и капачки за чаши за кафе. Тези сравнително малки опаковки всъщност представляват 10% от всички пластмасови опаковки и много рядко се рециклират. Втората група работи на тема кръгови материали. Те търсят начини да направят всички пластмасови опаковки рециклируеми. Понастоящем много опаковки са съставени от различни слоеве с различна функция и не всеки от тях може да бъде рециклиран. Ето петте победителя, които показват как можем да постигнем прогрес, спазвайки принципите на кръговата икономика:

  1. Опаковка, вдъхновена от природата

Екипът на университета в Питсбърг прилага наноинженерство, за да създаде рециклируем материал, който може да замени многослойните нерециклируеми опаковки (например тетрапак).

  1. Рециклируема опаковка с помощта на магнити

Aronax Technologies Испания предлага магнитна добавка, която може да се нанесе върху опаковъчния материал, създавайки по-добра изолация на въздуха и влагата, като същевременно е възможно да се отдели преди рециклирането. Такива опаковки са подходящи за защита на чувствителни продукти като кафе и медицински продукти.

  1. Опаковка от хранителни отпадъци

Съвместно Full Cycle Bioplastics, Elk Packaging и Associated Labels and Packaging са разработили компостируем високоефективен материал, направен от възобновяеми суровини, селскостопански странични продукти и хранителни отпадъци, за опаковане на широка гама продукти: от чипс до перилни препарати.

  1. “Пластмаса”, изработена от дърво

Центърът за технически изследвания VTT във Финландия създаде многослоен компостируем материал от странични продукти от селското и горското стопанство. Те съдържат целулоза, най-богатият възобновяем полимер на планетата. Този нов материал е екологична алтернатива на пластмасовите опаковки, направени от изкопаеми горива. Такива опаковки могат да се използват за храни за директна консумация като мюсли, ядки, сушени плодове и ориз.

  1. Компостируеми покрития

Институтът Fraunhofer е разработил компостируемо покритие със силикат и биополимери, което е подходящо за опаковане на разнообразни храни.

Има ли начин ние самите да повлияем за решаване на проблема със замърсяването с пластмаса? Да,  разбира се! Ето какво може да направите:

  1. Откажете се от еднократната пластмаса и посъветвайте близките си да направят същото.
  2. Намалете използването на пластмаса доколкото е възможно, използвайте устойчиви заместители.
  3. Рециклирайте пластмасата, която вече имате или не може да откажетe.