nadya primer

Надя Недялкова е Директор на мрежа на Алианц. Във финансово-застрахователната сфера е вече от 15 години. Има повече от 17 години опит в неправителствения сектор, основно като член на Сдружение за демократично образование „ФАР“ Бургас. Преди няколко години печели титлите Мисис Бургас и Мисис България Трансконтитентал. Със съпруга си имат три дъщери и един пудел (също момиче). Вярва, че да застанеш зад някаква кауза с името си не е достатъчно, необходим е личен пример.

  • Какво е отношението Ви към рециклирането?

Да се огледаш какво оставяш след себе си и да поемеш отговорността за това и във физическия, и в преносния смисъл, е признак на лидерство. Лично лидерство.

  • Кога и как започнахте да събирате разделно отпадъци?

Преди около осем месеца. След като гледах филмчето „Къде отива боклукът на Бургас“.

  • Как той промени нагласите и отношението Ви към рециклирането?

Днес информацията, включително за рециклирането, ни залива отвсякъде и по-скоро ставаме жертви на информационно замърсяване, отколкото да сме реално осведомени. Така да направиш нещо, което да е въздействащо и да подтиква към реални действия, става още по-трудно! Обикновено хората харесват поста ти и продължават постарому.

В този ред на мисли с филма сте свършили изключителна работа – той отговаря на всички съзнателни и подсъзнателни въпроси и възражения по темата и просто трансформира желанието в дело.

За мен това беше последната капка, за да започна да събирам разделно, а не само да си мисля колко е хубаво това. 

  • Останалите членове на семейството Ви включват ли се активно в тази дейност?

Много активно! Дори малката ни дъщеря, едва на 5 години, знае кое къде да изхвърли и че това е толкова важно, че ако не е сигурна, идва да попита. Не ги притискаме, обяснили сме и те виждат нашия пример.

Това е фантастичен опит за нас като семейство. Имаме възможността да отработим онези ситуации, когато си взел непопулярното, но смислено и добро решение и масата реагира на това – отхвърля, игнорира, присмива се. Това тепърва им предстои все повече в живота. Какъв по-ефективен, достъпен и евтин начин да развиеш лидерски качества, да изградиш навик, гражданското им самосъзнание и активност, чувствителност към случващото се около тях!

  • Какво според Вас трябва да се промени, за да има истинска промяна в начина на мислене на хората относно опазването на средата, в която ние и децата ни живеем?

Темата с рециклирането е чудесна илюстрация на това как протичат процесите в обществото ни. Ето, решаваш да направиш нещо (от това да събираш пластмасата в отделна торбичка до това да напуснеш „сигурната“ си работа на трудов договор, за да започнеш собствен бизнес) и постоянно се появяват хора да ти обяснят, че това е безмислено, че няма да ти се получи или че има много по-сериозни проблеми за решаване.

Да се покаже на хората положителната промяна от техните действия в тази посока е единият от начините рециклиращите да останат мотивирани и други да се присъединят към тях.

Другият много важен момент е да се задействаме като по-голяма група, за да изискаме от институциите онова, което е необходимо – достатъчно контейнери за събирането на тези отпадъци, контрол върху преработването им, санкции или стимули за разделно (не)събиращите. И в този случай най-важно е поведението на членовете на обществото, не ценностите им. Вас не ви интересува дали имам възпитанието да не чупя пейката пред блока ви, но със сигурност ви е важно да не го правя. Понякога това въздържание е заради наше вътрешно убеждение, друг път –  заради опастността от санкции. Едни и същи хора изхвърлят боклуците си по улиците у нас, но в Германия същите хора старателно си ги събират (там глобата започва от 50 евро).

И не на последно място, да се обърнем навътре към семействата си – децата следват примера, не думите. Какво послание отправяме към тях с действията си…

Боклуците се носят свободно по течението, пъстървата плува срещу него.